In the winter of 1984-85 Bulgaria's large Turkish community was forced to change their Islamic names, a ban on speaking Turkish in public was introduced, mosques were closed or destroyed, the wearing of traditional Turkish clothes was forbidden.

Oppression backfired: Bulgaria's Muslims moved to the forefront of the struggle for democracy. In the spring of 1989 they went on hunger strikes, their movement spread. Special forces moved into compact ethnic Turkish areas, shots were fired at unarmed civilians, several people were killed.

A few days later the Communist leader Todor Zhivkov announced that the "Islamised Bulgarians" can go to Turkey. More than 300.000 left within weeks, causing Europe's largest single exodus after the end of WWII.

Dr. Georgi Simidchiev was a young scientist in the capital Sofia. In the summer of 1989 he was caught up in bigger events, away from his desk.



През зимата на 1984-85 година турците в България са принудени да сменят ислямските си имена, наложена е забрана да се говори турски език на публични места, джамиите са закрити или разрушени, носенето на традиционно турско облекло е забранено.

Но репресиите постигат обратен ефект: българските турци застават в първите редици на борбата за демокрация. През пролетта на 1989-та те започват гладни стачки, движението им се разраства. Специални части са изпратени в районите с компактно турско населеление, те стрелят по цивилното население, убити са няколко души.

Няколко дена по-късно Тодор Живков обявява че "ислямизираните българи " могат да заминат за Турция. Над 300 хиляди души преминават границата, предизвиквайки най-масовото изселване в Европа след Втората световна война.

Д-р Георги Симидчиев по това време е млад учен в София. През лятото на 1989 година той се озовава въвлечен в събития, далеч от своя кабинет.